Дотука бях,
вече спрях,
мечтата бе отвяна,

Аз съм тази тъмнина,
в ъгъла,
от която се боиш,

Седя над листа празен,
чисто бял, неопетнен,
още не е заразен,

Как успях да те изгубя,
без знак и без борба,
без изобщо да се трудя,